Новини от Китай
КОГА ПРЕЗ 2017г. Е ПРОЛЕТНИЯ ПРАЗНИК
Пролетния празник в Китай или наречен още Китайската Нова година (на китайски език 春节) по слънчевия календар през 2017 ще е на 28 януари (събота). Навечерието на Китайската нова година e на 27 януари и представлява за китайския народ много важен семеен празник, на който цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това навечерие много наподобява нашата бъдни вечер и е символ на единството на рода и семейството. На трапезата присъстват традиционни китайски ястия като дзиаоздъ (на китайски език 饺子). Пролетния празник е най-важният и очакван празник в китайския календар с празници. Накратко за него: Най-характерния и традиционен празник за китайската нация, чества се повече от 4000 години. Относно произхода му има много версии, но най-разпространената сред тях е, че започва да се отбелязва по времето на Юшлън, един от петте легендарни владетеля на Китай. Най-просто казано Пролетния празник бележи първия ден на годината от лунния календар. Известен сред хората като Пролетен празник. В периода на честване на този празник се провеждат много и разнообразни празнични мероприятия както от народността Хан (това е китайския народ, на китайски език 汉), така и от много малцинства в пределите на КНР. Всички те се правят с цел да се отдаде почит на предците и да се пренесе жертва на Боговете. Празничните мероприятия и декорация изобилства от цветове и шарки, които носят характерните особености на съответния етнос. Повлияни от китайската култура, кръг от други държави принадлежащи към китайската писмена култура, също почитат този ден. Китайската Нова година и почивен график през 2017: За бизнеса почивните дни около Китайската Нова година са 7. Почивните дни през 2017 започват от 26 януари и продължават до 8 фервуари, общо 7 дни. 15-ти фервуари (неделя) и 28-ми февруари (събота) са работни дни.СВЯТ НАПРАВЕН ОТ СНЯГ И ЛЕД
22 януари 2017г. В град Харбин (на китайски език: 哈尔滨), североизточен Китай ежегодно се провежда фестивал на ледените фигури. Той е основан през 1963г., а парка се помещава на площ от 6.5 хектара. През 2017г. големият парк, с разположени в него внушителни скулптури от лед отваря врати на 1 януари и ще остане така до края на месец март. Там атмосферата е изключително жизнерадостна, може да срещнете хора от цял свят, тъй като през последните години фестивала придоби голяма известност. Атмосферата е приятна и по друга причина – туристите се срещат на място със известни световни сгради и символи. За децата има осигурен също цирк с акробати и актьори, изпълняващи песни и номера в европейски стил. За любителите на зимните спортове има ледени пързалки, скали от лед за катерене, лабиринт, бой със снежни топки, футбол на лед. А най-красиво е вечер, когато се включат разноцветните светлини на ледените фигури. Тогава те заблестяват в цветовете на цветните фенери (на китайски език: 五颜六色灯光), това кара млади и стари да се почувстват като герои от ледена приказка. Съвсем спокойно може да се каже, че фестивалът се е превърнал във визитка на северният град.АРТ МУЗЕИ В КИТАЙ
28 ноември 2017г.Арт Музея „Дървото“ в Пекин
На китайски език името е 树美术馆, произношение пинин [shù měi shù guǎn], както вече разбрахте преводът му е Арт музей „Дървото“. Този интересен културен обект се намира в известното село на изкуството Сунджуан (на китайски език 宋庄, произношение пинин [sòng zhuāng] ). Той е забележителност, която примамват посетителите с басейни в задния си двор. Град Синджун е малък изложбен град разположен в покрайнините на Пекин. Когато погледнете през френските прозорци на втория етаж, отражението на синьото небе в басейна ще ви накара на пречистите мислите си и да се насладите на момента и спокойствието. Повече информация може да откриете на официалната страница: http://gallery.artron.net/2187 Работно време 10:00 -17:00 (почивен ден понеделник) Адрес: източна зона на село Сиаобао, Сунджуан, област Тунджоу, Пекин Ако използвате карта на китайски език, може да ви е полезен този адрес: 北京通州宋庄古玩城旁Музея на дървото
На китайски език името му е 中国紫檀博物馆, произношение пинин [Zhōngguó zǐtán bówùguǎn]. В превод името означава червено сандалово дърво. Музеят на дървото, намиращ в културния център на Пекин- Арт зона 798, доби голяма популярност сред младите китайци през последните години. През 2016г. по времето на тематичната излижба на американската икона Анди Уархол той привлече около 2 хиляди посетители. Музеят на дървото е независим и не цели бизнес полза, основан през 2014г. от колекционера Лин Хан и Лей Уанин. Тази сграда на изкуството се помещава в бивша фабрика за муниции, а за реновирането и са използвани полупрозрачни материали. Музеят на дървото е отворен за широк кръг от хора и излага постоянни колекции на международното изкуство и частни колекции. Работно време: 10:30 – 18:00 (почивен ден- понеделник) Адрес: D-06, Арт зона 798, булевард Дзиусиаяциао, раьон Чаоян, град Пекин. Ако използвате карта на китайски език, може да ви е полезен този адрес: 中国北京市朝阳区建国路23号 Снимки може да видите на официалната му страница: http://www.redsandalwood.com/?about/pid/198/tp/199Арт Музея Мусин, Джъджиян
На китайски език името му е 木心美术馆, произношение пинин [mùxīn měi shù guǎn]. Преводът на името е арт музей Мусин. Музеят Мусин се намира в древният град на вода Уджън, в източен Китай, провинция Джъдзиян. Той е построен в чест на китайския поет, артист и писател Мусун, който е един от най-популярните писатели сред младите хора сега. Модерната структура на езерото е проектирана от група художници, начело с Hiroshi Okamoto – ученик на именития китайско-американски архитект Ieoh Ming Pei. Снимки на сайта ще намерите тук: http://www.muxinam.com/ Работно време: 10:30 – 18:00 (почивен ден – понеделник) Адрес: Сиджа 1508, исторически град на Уджън, Тунсиан, провинция Джъдзиян.ЕДИН ПОЯС, ЕДИН ПЪТ – новата глобална политика на Китай
8.12.2017 Няма да преувеличим, ако кажем, че Китай води света към бъдещето. Налице са последните колосални проекти на Поднебесната начело с „Един пояс, един път“ (на китайски език 一带一路). Te могат да преориентират световната геополитика и финанси. Преди четири години Сидзинпин (на китайски език 习近平) обяви възстановяването на Пътя на коприната (на китайски език 丝绸之路) по суша и море. Според него това е един печеливш модел за всички страни. Пекин има и друга, нова цел – да изчисти досегашната си слава на производител на евтини и нискокачествени стоки и постепенно да се превърне в двигател на световните иновации и бавно да измести Америка.РАЗЛИЧНИ ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ В КИТАЙ
През последните пет години в азиатската страна се изгражда базисна инфраструктура с впечатляващи размери. Строят се най-високоскоростните жп линии, път през пустинята Гоби, който ще съкрати пътуването от Пекин до Урумчи с над 10ч, множество летища, пристанища и телекомуникационна мрежа. Тази суперинфрастриктура има едно много важно предназначение – да свърже мощната икономика на Китай със страните от Евразия и Африка. Нека не забравяме, че паралелно с това Китай се подготвя за домакинство на зимните олимпийски игри през 2022г. Един от мащабните проекти е влак с красивото име „Източен вятър“ (на китайски език 东风), свързващ град Иу (на китайски език 义乌) с Лондон. С тази жп връзка Пекин (на китайски език 北京) успява да намали транспортните разходи на стоките, а също и времето за транспортирането им на 18 дни. Новият път на коприната (на китайски език 丝绸之路) е 12 000 км, свързва осем държави и вече доставя на стария континент всевъзможни стоки, произведени в Китай. На връщане „Източен вятър“ пътува натоварен с британски стоки. За развитието на пътя китайският президент обеща 124 милиарда долара, също така е готова да отпусне още 800 милиарда за развиващите се страни от проекта. Но България остава встрани от случващото се, защото нашето правителството не изпраща свои представители на форумите. В същото време трябва да отбележим, че Сърбия е рекордьор по подписани споразумения. По Новият път на коприната (на китайски език 丝绸之路) ще пътуват не само стоки, от там трябва да потекат капитали, да се изградят енергийни, а и културни връзки. Китайският президент подчерта, че страната му „иска да сподели опита си, но няма да се меси във вътрешните работи на страните или да налага социалната си система или развитие на други държави.“ Какво ще е бъдещето на Новия път на коприната (на китайски език 丝绸之路) е рано още да се каже, но поне сме сигурни, че вече никой не подценява мястото и силата на Китай на световната сцена.
ОБУЧЕНИЕ ПО КИТАЙСКИ ЕЗИК – част 1
15.12.2017 В последните години в България се наблюдава засилен интерес от деца, които се записват да учат китайски език. Най-често това става в извънкласна форма на обучение, тъй като не са много училищата, въвели източния език в програмите си като първи или втори избираем език. Учениците имат възможност да послушат китайска реч в свободно избираемите часове, т.нар СИП, като преподаватели са китайци, дошли по линия на Институт Конфуций и оставащи в България само за година. Добрата новина е, че нараства броя на тези учители, но дали децата се задържат в часовете, дали китайците грабват вниманието им или учениците не решават бързо, че китайския е „мисията невъзможна“. Много често това става с подкрепата на родителите, които преди това са насърчавали детето си. Не са изключени и случай, при които комуникацията между учител и ученик е затруднена, защото учителите, дошли от Китай не владеят английски (или английският им е доста незадоволителен) и не могат да обясняват граматическите особености и специфики на езика. Тук се появява необходимостта от човек, който чрез български да обяснява китайски език за да бъде всичко лесно и приятно за учениците и да не ги обезкуражава.ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА КИТАЙСКИ ЕЗИК
Като човек завършил китайска филология и специализирал в Китай, понастоящем преводач, мога да обобщя, че китайският език по своята същност не е по-труден от английския, но поради разликата с индоевропейските езици е необходимо време за активиране на знанията (лексика и граматика). В началото, когато човек започне да учи езика има период от около 5 месеца, в който си казва, че нищо не е научил. Има усещането, че нищо не е наред (това усещане съм имала и аз самата). Това е като едно стъпало, което трябва да бъде прескочено със спокойствие, защото няма място за притеснение. Именно това е моментът, в който ученика се отказва. Като преподавател знам, че това е времето, когато се учат елементите на йероглифите, учим се как да пишем и произнасяме звуковете. Те са доста нетипични за нашето ухо, което от своя страна прави напълно задължителни теоретичните знания за да се постави една солидна основа – гаранция за успеха. Не случайно всеки урок започва с повторение на звуковете в китайския език, които са срички. Чак след това се прави преговор на йероглифите. Уроците трябва да имат определена интензивност и да се постигне рутина в писането на йероглифите и разпознаването на звуковете. Не трябва да се забравя и факта, че в обкръжаващата ни информационна среда, отсъства китайският език. Това изисква ученика сам да гледа филми, да слуша музика на китайски, да търси материали на китайски език. Не на последно място ще спомена за ролята на учителя по китайски език, като решаващ фактор за доброто усвояване на китайския език. Трябва да се знае, че не е достатъчно китайският да е майчин език за преподавателя, както много хора смятат. По време на урок е по-важно той да е добре мотивиран, да обича работата си и да умее да ангажира вниманието на ученика. Необходим е учител с утвърдена методика и опит. Човек, който да се интересува от индивидуалния напредък на всеки ученик. Необходимо е време и труд от двете страни – както от учителя, така и от ученика. Изучаването на китайски език е един дълъг път, който ученикът и учителя изминават заедно. ИЗВОД: Все още са малко училищата, в които китайският език се изучава интензивно, по 20 часа седмично, както в езиковите гимназии. В София има три такива школа, едно от които е частно. Спирам се на тях, защото единствения ефективен начин да се учи този труден език, но много интересен език, е интензивното обучение. Всичко останало е само шум за слава, пиар за училището.
ОБУЧЕНИЕ ПО КИТАЙСКИ ЕЗИК – 2 част
27.12.2017 Вече споменахме в първата част, че е нужно интензивно обучение за се постигне успех. Казахме и за сричките, които са звуковете в китайския език. Тяхното изучаване е много приятно и забавно, тъй като езика е тонален. Сричката има тон (ударение), в който отчасти се крие сложността на езика. Също така трябва се усвои спецификата в произношението ѝ. Сричките се записват с английската азбука. Може да ги видите тук: https://chinesepointbg.com/%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8-%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5/ Ще ви дам пример с латинските букви q, j, x които в китайския език имат съвсем различно произношение. Сричките всъщност са транскрипцията, наречена ПИНИН, създадена през 1961г, като учебно пособие, не само за чужденците, но и за самите китайци. Факт е, че малките китайчета в първи клас преди да започната да изписват йероглифи, учат латинската азбука. За научаване на китайските срички е необходимо известно време, правят се много слухови упражнения и диктовки. Интернет изобилства от подходящи учебни материали, които добрия учител по китайски език може да ви препоръча. Но внимавайте, не всички са добри, някои са пълни с грешки, защото са написани от любители! Искам да обърна внимание на един въпрос, който често ми се задава „Преподавате ли писмен китайски език “ или „Ще ни учите ли на йероглифи“. Отговора винаги е „Естествено“. Не може да говориш китайски език без преди това да си се научил да пишеш. На практика за да можеш да говориш, трябва да можеш да пишеш. Така е така, защото голям процент от думите в китайския език са омофони. С други дими казано, думи които звучат еднакво, но означават различни неща. Ако не знаете думата съвършено добре, може да направите грешка, нужно е да я произнесете и напишете правилно. Затова мода да кажа, че малко владеене на китайски език няма, или го владееш много добре, или не. Тук важи правилото всичко или нищо. Но това което със сигурност не знаете е, че е много увличащо. Йероглифите и тяхното изписване е като пъзел, защото те се състоят от определени части. И е достатъчно да научите само техните елементи. А при тях има логика, която в повечето случаи е смешна, забавна и помага да се запомнят йероглифите.УРОЦИ ПО КИТАЙСКИ ЕЗИК ЗА ДЕЦА
3.01.2018 Уроците за деца протичат малко по-различно. При тях учителя разчита на вроденото чувството за възприемане на мелодия от детето. Защото тук няма място за теоретични обяснения. Всеки нов урок по китайски език започва с песен за звуковете. Може да я видите тук: https://www.youtube.com/watch?time_continue=10&v=b9Ayvjy-Dgs В китайския език, когато става въпрос за преподаване на малки деца, тоновете са мелодия, а йероглифите рисунка. С това уроците по китайски са едно голямо забавление за малчуганите. В играта влизат и флаш карти (карти с рисунка и надпис на предмет), така се тренира зрителната памет. Една такава флаш карта може да видите по-долу картинката, всяка флаш карта има предна и задна страна. Картинката е отпред, а думата е написана на задната страна. Неразделна част от всеки урок са песните и танците. Учат се стихотворения. Учебните материали за обучение на децата по китайски език са създадени от университетски издателства, например от Пекински университет за езици и култура; Пекински университет и др. Съдържат множество картинки и игри за децата. Също така децата получават познания свързани с културата и бита на китайския народ. Учим ги на празниците и как се празнуват; как са възникнали и легендите около тях. Изработваме множество материали за декорация. Отново учим песни. Показваме снимки от емблематични културни паметници от цял Китай – произнасяме техните наименования на китайски и български език. Говорим за китайското кулинарно изкуство и как да ядат с клечки (тези от тях, които проявяват интерес). Разказваме интересни митове за дракони и лъвове. Целта на нашити уроци по китайски език за деца е да породим интерес и любов към езика и културата. Искаме да оставим светъл отпечатък в техните съзнания. Ние сме началото на дългия път към изучаване на китайски език.
ДАЛИ ХИДРОЕНЕРГИЯТА Е ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ ЗА КИТАЙ ?
(превод от китайски език)
1.08.2018г. Днес Китай (на китайски език 中国 zhōngguó) е страна със забележителен икономически растеж. Нарастващата необходимост от енергия (на китайски език 能源 néngyuán) изисква постоянното усъвършенстване на източниците на енергия и затова Китай търси алтернативни източници на енергия. Те биха намалили употребата на въглища, чиято употреба е най-честа. Тази инициатива не е само в резултат на повишената необходимост от енергия, а и на сериозните екологични проблеми. Страната се намира на второ място по обем на емисиите на въглероден диоксид отделян в атмосферата. Някои проучвания сочат, че ако Китай не предприеме мерки още тази година ще изпревари Америка (на китайски език 美国 Měiguó), която е най-големят замърсител на атмосферата с въглероден диоксид (на китайски език 二氧化碳 Èryǎnghuàtàn). Страната също е на първо място и по изхвърляне на сяра в атмосферата, а резултат от това са киселинните дъждове. Поради глобалното затопляне (на китайски език 全球变暖 Quánqiú biàn nuǎn) и огромното замърсяване на въздуха, Китай не трябва да търси друго решение освен енергоспестяващите източници на енергия. Към момента хидроенергетиката (на китайски език 水能 Shuǐ néng) показва най-голям потенциал. Китай вече притежава половината от най-големите язовирни стени в света, включително и най-голямата наречена „Три клисури“ (на китайски език 三峡 Sānxiá). Това е и най-голямата водноелектрическа централа в света (2007) с предвидена обща мощност 22.500 MW (във времето, когато тя ще работи с пълен капацитет). Приблизително 15% от енергията добивана в Китай е хидроенергия и се планира в най-лошия случай нейното количество да се удвои чрез строителството на нови големи хидроенергийни централи (на китайски език 水电站 Shuǐdiànzhàn). Това се отнася особено за югозападната част на страната, тъй като там реките са подходящи за тази цел. По-голямата част от тях се намира на две хиляди метра над морското ниво и освен това са пълноводни. Общият хидроенергиен потенциал на югозападен Китай се оценява на 500 GW. Китай осъзнава, че хидроенергетиката е единственият възобновяем енергиен източник, който в голямата си част се консумира в пределите на страната и затова в този сектор се инвестира много. Целта на тези инвестиции е намаляване на зависимостта от внос на енергийни продукти и от доминирането на въглищата (на китайски език 煤炭 Méitàn), най-вече заради негативните последици от тях под формата на киселинни дъждове и замърсяване на въздуха. Водният потенциал на Китай, който може да се усвои, се оценява приблизително на 378 GW, което се равнява на годишно производство на енергия в размер на 1.92 трилиона kWh. Китай (на китайски език 中国 zhōngguó) иска да използва тези хидроенергийни ресурси, особено заради внезапния икономически спад и постоянната необходимост от енергия. Големи водноелектрически централи трябва да задоволят тази растяща нужда от енергия без внос на допълнителни енергийни продукти в страната. Соу Лишън, китайският министър на водните ресурси (на китайски език 水利部长Shuǐlì bùzhǎng) на международният семинар на хидроенергетиката, каза че „ водният потенциал на Китай, който може да се използва, е равен на 50,7 милиона тона въглища. Основното място за добиване на водната енергия е югозападен Китай, където според новите данни са изградени водноелектрически централи на реките: Худзиан, Ланцан, Дзинча, Даду, Ялонг и Миндзиан. Даду има изключително голям воден потенциал, т.е според някои проучвания нейният потенциал е с 50% по-голям от този на проекта „Три клисури“ (на китайски език 三峡 Sānxiá).ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ВОДНАТА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА „ТРИ КЛИСУРИ“
(превод от китайски език)
6.09.2018г. Положителната страна на строителството на водната електроцентрала „Три клисури“ (на китайски език 三峡 Sānxiá) е факта, че ще намалее зависимостта на страната от въглища и при всички положения трябва да се излезе и от трудната ситуация, дължащ скъпия внос на горива (петрол и газ). Спада в търсенето на петрол при всички положения ще окаже въздействие върху световните пазари (на китайски език 世界市场Shìjiè shìchǎng), туй като причина за високата цена на петрола е и бързият икономически растеж на Китай. В момента страната се намира под голям финансов и дипломатически натиск заради зависимостта си от петрол и газ. Новите водноелектрически централи (на китайски език 水电站 Shuǐdiànzhàn) трябва да смекчат натиска. Въпреки всичко все още строителството на нови водноелектрически централи имат много негативни страни. Една от най-важните отрицателни страни на подобен мащабен проект е, че много хора, които живеят е северозападен Китай Китай (на китайски език 中国 zhōngguó), трябва да се преселят, веднага щом започне строежа и. Добра новина е това, че северозападен Китай има много по-малко жители отколкото другите части на страната. Но въпреки това много хора се тревожат за своето бъдеще. Например реката Даду (на китайски език 大渡 Dàdù) притежава воден потенциал за строителството на 22 нови водноелектрически централи в близкото бъдеще и затова около сто хиляди души трябва да се преселят. Някои природозащитници и еколози и посочват този мащабен воден проект за втората по големина китайска екологична катастрофа в историята и я сравняват с голямото изсичане на гори в периода от 1950 до 1990 година. Водните пътища не са същите както преди, тъй като големите водноелектрически централи (на китайски език 水电站 Shuǐdiànzhàn) са ги променили и това причинява унищожаването на много разнообразни екосистеми. Това се очаква да се случи и в областите в североизточен Китай, където се строят новите големи електроцентрали. Китай (на китайски език 中国 zhōngguó) притежава много защитени природни паркове, но това не може да попречи на строителството на новите големи водноелектрически централи в тези области, въпреки всички закони и разпоредби. Това се дължи на растящата необходимост от енергия. Този проблем оказва влияние върху икономиката ( на китайски език 经济Jīngjì) и екологията (на китайски език 生态 Shēngtài), тъй като Китай трябва да реши дали резерватите са защитени или ще се превърнат в области за добиване на електроенергия от водата. Изкуствено създадените тунели и канали предизвикват пресъхването на много реки и затова недостига на питейна вода в много области на Китай се превръща в допълнителен проблем. През последните години милиони хора са изправени пред този проблем, не само поради пресъхването на реките, но и поради недостига на дъждове. Този проблем може и да повлияе върху настоящия проект за използване на хидроенергията (на китайски език 水力资源Shuǐlì zīyuán ), тъй като с покачването на ефекта от глобалното затопляне, засушаванията и недостига на питейна вода са по-чести от когато и да е било, например днес водното ниво на най-дългата китайска река Янг-Тсе, е най-ниското в историята на наблюдение на речните нива. Климатичните промени (на китайски език 气候变化 Qìhòu biànhuà), които вече засегнаха Китай, представляват опасност за строежа и на други големи хидроенергийни проекти. Водноелектрическа централа, при която притока на вода недостатъчен е безполезна и ако наличието на вода намалее още, Китай ще трябва да се върне обратно към въглищата и другите изкопаеми горива, способстващи за икономическото развитие. Недостига на вода би означавал също и че настоящите проекти са една огромна несполука, резултатът от това би бил увеличение на вноса на петрол и газ. Това би рефлектирало върху световния пазар (на китайски език 世界市场Shìjiè shìchǎng) с увеличение в цената на енергийните продукти.ЗИМНАТА ОЛИМПИАДА В ПЕКИН 2022г.
(превод от китайски език)
20.11.2018 През 2022г. Пекин (на китайски език 北京 Běijīng) ще бъде домакин на зимните олимпийски игри (на китайски език 冬季奥运会 Dōngjì àoyùnhuì). След като спечели надпреварата за домакин на Зимните олимпийски игри през 2022 г., Пекин стана единственият град, който ще бъде домакин както на летните, така и на зимните олимпийски игри. Пекин победи в надпреварата за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Казахстан, Алмати (на китайски език 阿拉木图 Ālā mù tú). Според Ройтерс в гласуването Пекин е получил 44 гласа, а Алмати 40 гласа. Китайското изявление започна с показване на пейзажи, които са в синхрон с древната китайска музика. Китайският президент Си Дзинпин (на китайски език 习近平 Xíjìnpíng) говори чрез видеоконферентна връзка, като заяви, че Пекин ще донесе на света „чудесни, необикновени и изключителни Зимни олимпийски игри“. Китай ще изпълни всички обещания и ще реализира изцяло „Дневния ред на Олимпиадата 2022“. Някои анализатори посочиха, че кандидатурата на Пекин за домакин на Зимните олимпийски игри през 2022 г. е изправена пред същите проблеми като приемането на Летните олимпийски игри (на китайски език 夏季奥运会Xiàjì àoyùnhuì) през 2008 г., включително замърсяването на въздуха. В речта си Уан Аншун споменава своя опит в участието си в Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и след това казва, че „Пекин се движи към чист енергиен град“ (на китайски език “北京正朝着清洁能源型城市前进” “Běijīng zhèng cháozhe qīngjié néngyuán xíng chéngshì qiánjìn”) и че опитът от летните олимпийски игри позволи на Пекин да отговори уверено на въпросите за качеството на въздуха на Зимните олимпийски игри. Той заяви, че „клиентската база за състезания“ ще има високоскоростни железопътни връзки и няма нужда да се изгражда олимпийско селище и медийно селище с хотели. Лиу Пън посочи, че чуждестранните наблюдатели са загрижени за липсата на зима и сняг в Пекин, като се казва, че ски курортът (на китайски език 张家口Zhāngjiākǒu), който се използва като място за каране на ски, работи 20 години, като делът на изкуствения сняг не е висок и няма да се отрази на околната среда. Според плана на екипа на Пекин, зоната за състезания за зимни олимпийски игри в Пекин ще бъде разпространена в Пекин и около него, окръг Янцин, курортът Джандзиакоу, който има изключително красиви зимни пейзажи. Няколко места за олимпийските игри в Пекин през 2008 г. ще бъдат пуснати в експлоатация отново. Лиу Яндун също така заяви, че Китай (на китайски език 中国 Zhōngguó), като отговорна страна, ще направи това, което обещава, и ще изпълни всички свои настоящи ангажименти.